СЪДЪРЖАНИЕ: УВОД………стр.4 I. МЕРКИТЕ

СЪДЪРЖАНИЕ: УВОД………стр.4 I. МЕРКИТЕ, КОЙТО СА ПРЕДПРИЕТИ ОТ БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО…стр.5 II. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ЗА ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НИ НАСЛЕДСТВО…………стр.10 III. ПРОБЛЕМИТЕ СВЪРЗАНИ С ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО стр.12 IV. МЕРКИ, КОИТО СА ПРЕДПРИЕТИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО…стр.20 V. ЕВРОПА И НИЕ………………………………...стр.27 1. СИСТЕМА НА УПРАВЛЕНИЕ НА КУЛТУРНИТЕ ЦЕННОСТИ У НАС И ЕВРОПА, ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ……стр.27 2. НЕЛЕГАЛНИЯ ПАЗАР НА КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ….стр.29 3. ПРОЕКТА НА „МАТРА” „ КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО: БЪЛГАРИЯ –ЕС”…………стр.37 4. ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И ПУБЛИЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ………………………...стр.44 5. ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТИКИ ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО………………………………стр.55 6. НИДЕРЛАНДИЯ И СПОСОБА Й ЗА ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВO………...стр.60 VI. МЕЖДУНАРОДНОТО ЧАСТНО ПРАВО: ПРИНЦИПЪТ LEX SITUS…………………….стр.69 VII. БИБЛИОГРАФИЯ……………………………...стр.88 УВОД Разнообразната природа и кръстопътното положение на българските земи са причината за богатата история и развитие през древността. Населението по нашите земи изживява дълъг и интересен исторически път – от праисторическите епохи през древно тракийската цивилизация до включването му в състава на Римската империя. За днешна България паметниците на далечното минало са част от културното-историческо наследство. Опазването на културните паметници е съществено за съхраняването на националната идентичност на българина , връзката му със земята и традиционната култура като съществена част от неговото ежедневие и средство за оцеляване през периоди на свобода или зависимост. България е страна членка на Европейския съюз и е част от глобалния не само икономически и социален, но и културен пазар. Тази зависимост носи в себе си колкото позитиви толкова и опасности , особено по отношение на културното ни наследство , именно вливането и размиването на културната идентичност на страните членки. Промените настъпващи в културното разнообразие и неговото традиционно практикуване за целите на икономическото му експлоатиране крие немалко рискове. Именно поради това, от значение е създаването на добре функционираща система за закрила на нематериалното културно наследство чрез прилагане на редица мерки за неговото опазване. I. Мерките , който са предприети от българското законодателство по отношение на нематериалното културно наследство. Българското законодателство не предоставя специална закрила към момента за нематериалното културно наследство, както и не дава точно определение за това понятие. За опазването му е възприета практиката на принципа на обичайното, неписано право, че нематериалното наследство е обществено достъпно и всеки член на обществото, всеки българин има правото да го практикува и използва, не само за лични нужди, но и с комерсиална цел. Така на културния пазар, нематериалното наследство е представено в множество изразни форми с доминиращо комерсиален характер като сувенири, преработени народни танци и традиционни изпълнения (например спектакъла „Два свята”), дизайнерските линии на Prêt-a-Porter с народни елементи, преработените народни песни (поп-фолк течението) и други. С отварянето на българския културен пазар и нарастването на туристическата мобилност към страната ни, все по-често нематериалното наследство търпи промени влагащи в съдържанието му елементи на чуждестранна култура. Това колкото и да увеличава неговата продаваемост, толкова и изопачава неговата традиционност и културно послание. Честа практика в сферата на културния туризъм е изучаване на български народни танци (като нестинарството например, което в същността си е традиционен ритуален танц) от чуждестранни групи (най-често азиатски). Този чуждестранен културен интерес, е доказателство за уникалността на националните ни традиции, но от друга страна е реална опасност за тяхното опазване защото дали чуждестранните представители ще изиграят нестинарския танц с неговата ритуална сакралност и ще предадат традиционното му културно послание, а дали въобще ще посочат българския произход на това нематериално културно наследство. В случая разчитайки на азиатската коректност, последните опасения може бе са излишни предвид факта, че единствено те (Япония) като легални производители на традиционното българско кисело мляко указват неговия произход като го наричат Българско кисело мляко, а не йогорт както го налагат европейските производители като Danonne дори на територията на България. Наличието на примери от практиката указващи реалните опасности пред опазването на нематериалното наследство посочват, че сега действащата система за неговата закрила е сравнително неефективна и не отговаря на съществуващите обществени отношения свързани с неговото използване. Доказателство за верността на изказаната теза е, тенденцията в международната практика за разработване и приемане на унифицирана правна рамка за опазване на нематериалното наследство. Интересен е фактът, че тази инициатива е подета именно от богати на нематериално наследство страни, а не от стра

Resultaten (Nederlands) 1:

СЪДЪРЖАНИЕ: УВОД ......... стр.4 I. МЕРКИТЕ, КОЙТО СА ПРЕДПРИЕТИ ОТ БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО ... стр.5 2. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ЗА ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НИ НАСЛЕДСТВО ............ стр.10 3. ПРОБЛЕМИТЕ СВЪРЗАНИ С ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО стр.12 4. МЕРКИ, КОИТО СА ПРЕДПРИЕТИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО ЕВРОПА И НИЕ .................................... ... ... стр.27 стр.20 V. 1. СИСТЕМА НА УПРАВЛЕНИЕ НА КУЛТУРНИТЕ ЦЕННОСТИ У НАС И ЕВРОПА, ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ ... .стр.29 НЕЛЕГАЛНИЯ ПАЗАР НА КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ 2. 3. ...... стр.27 ПРОЕКТА НА "МАТРА" "КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО: БЪЛГАРИЯ -ЕС" ............ стр.37 4. ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И ПУБЛИЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ ... ........................ ... .................................... стр.55 ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТИКИ ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО стр.44 5. 6. НИДЕРЛАНДИЯ И СПОСОБА Й ЗА ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВO ......... ... стр.60 6. МЕЖДУНАРОДНОТО ЧАСТНО ПРАВО: ПРИНЦИПЪТ Dharma POSITIE ........................ .стр.69 7. БИБЛИОГРАФИЯ ................................. ... стр.88 УВОД Разнообразната природа и кръстопътното положение на българските земи са причината за богатата история и развитие през древността. Населението по нашите земи изживява дълъг и интересен исторически път - от праисторическите епохи през древно тракийската цивилизация до включването му в състава на Римската империя. За днешна България паметниците на далечното минало са част от културното-историческо наследство. Опазването на културните паметници е съществено за съхраняването на националната идентичност на българина, връзката му със земята и традиционната култура като съществена част от неговото ежедневие и средство за оцеляване през периоди на свобода или зависимост. България е страна членка на Европейския съюз и е част от глобалния не само икономически и социален, но и културен пазар. Тази зависимост носи в себе си колкото позитиви толкова и опасности, особено по отношение на културното ни наследство, именно вливането и размиването на културната идентичност на страните членки. Промените настъпващи в културното разнообразие и неговото традиционно практикуване за целите на икономическото му експлоатиране крие немалко рискове. Именно поради това, от значение е създаването на добре функционираща система за закрила на нематериалното културно наследство чрез прилагане на редица мерки за неговото опазване. I. Мерките, който са предприети от българското законодателство по отношение на нематериалното културно наследство. Българското законодателство не предоставя специална закрила към момента за нематериалното културно наследство, както и не дава точно определение за това понятие. За опазването му е възприета практиката на принципа на обичайното, неписано право, че нематериалното наследство е обществено достъпно и всеки член на обществото, всеки българин има правото да го практикува и използва, не само за лични нужди, но и с комерсиална цел. Така на културния пазар, нематериалното наследство е представено в множество изразни форми с доминиращо комерсиален характер като сувенири, преработени народни танци и традиционни изпълнения (например спектакъла "Два свята"), Prêt-à-Porter дизайнерските линии на с народни елементи, преработените народни песни (поп-фолк течението) и други. С отварянето на българския културен пазар и нарастването на туристическата мобилност към страната ни, все по-често нематериалното наследство търпи промени влагащи в съдържанието му елементи на чуждестранна култура. Това колкото и да увеличава неговата продаваемост, толкова и изопачава неговата традиционност и културно послание. Честа практика в сферата на културния туризъм е изучаване на български народни танци (като нестинарството например, което в същността си е традиционен ритуален танц) от чуждестранни групи (най-често азиатски). Този чуждестранен културен интерес, е доказателство за уникалността на националните ни традиции, но от друга страна е реална опасност за тяхното опазване защото дали чуждестранните представители ще изиграят нестинарския танц с неговата ритуална сакралност и ще предадат традиционното му културно послание, а дали въобще ще посочат българския произход на това нематериално културно наследство. В случая разчитайки на азиатската коректност, последните опасения може бе са излишни предвид факта, че единствено те (Япония) като легални производители на традиционното българско кисело мляко указват неговия произход като го наричат ​​Българско кисело мляко, а не йогорт както го налагат европейските производители като Danonne дори на територията на България. Наличието на примери от практиката указващи реалните опасности пред опазването на нематериалното наследство посочват, че сега действащата система за неговата закрила е сравнително неефективна и не отговаря на съществуващите обществени отношения свързани с неговото използване. Доказателство за верността на изказаната теза е, тенденцията в международната практика за разработване и приемане на унифицирана правна рамка за опазване на нематериалното наследство. Интересен е фактът, че тази инициатива е подета именно от богати на нематериално наследство страни, а не от стра